Browsed by
Author: admin

ЖИВА ПАМЕТ

ЖИВА ПАМЕТ

ДЕСЕТ ГОДИНИ

ОТ ОТКРИВАНЕТО НА ПЪРВИЯ ЕТАП ОТ СТРОИТЕЛСТВОТО НА

МЕМОРИАЛНАТА ГРАДИНА „НЕОВЪРШАНИЯТ ХАРМАН“ В С.ЖИТЕН

ОБЩИНА ГЕН.ТОШЕВО

ЖИВА ПАМЕТ

Изминаха над сто години от края на Първата световна война и освобождаването на малкото оцеляло от заточението мирно население от Добруджа, но жертвите от румънските репресии няма да бъдат забравени. Поставените паметни плочи и създадените мемориални комплекси в различни селища на Южна Добруджа изразяват почитта към невинните жертви на войната – мирно население, от признателните поколения. Сред тях ярко се откроява Мемориалната градина „Неовършаният харман“ в с. Житен. Председателят на Инициативния комитет за създаването ѝ, инж. Гено Генов, е силен пример за родолюбие и всеотдайност. Той влага много труд, ентусиазъм, творчество и инициативност, за да се достигне до днешния вид на Мемориалната градина. Силни моменти в цялостния интериор на комплекса са няколко и се отличават с ярко дизайнерско решение:

– Паметникът на Майка Добруджа, дело на скулптура Петър Петров, е внушителен със своите размери и изпълнение, както като материал – бял камък, така и като замисъл – приседналата след изнурителен труд (със сърп в ръка) майка, с израз на страдание по откараните си чеда;

– Стилизираният параклис, изработен от неръждаема стомана, на чийто връх ярко блести на слънцето златния житен клас, символ на Добруджа;

– Постаментите на трите паметни плочи с имената на 66 жители на село Житен, откарани през 1916 г. са сполучливо стилизирани плугове и напомнят за земеделския поминък на населението в района и предстоящата есенна оран, за която липсват стопаните.

– Като декор от едната страна на Мемориалната градина служат постаментите, където са поставени имената на всички селища от Северна и Южна Добруджа, откъдето са били откараните.

– Декоративните плочи в жълтозлатист цвят с релефни класове, които покриват част от прекрасно оформената площ между алеите, оставят силно усещане за харман. Именно в харманно време, средата на август, е началото на това трагично събитие – откарването.

 

Идеята за създаване на този мемориален комплекс се представя през 2007 г. от инж. Гено Генов. Започва събирането на средства, първите копки, и на 3 ноември 2009 г. е проведено тържественото откриване на първия етап от строителството. През годините комплексът се разширява. На 20 септември 2016 г. е отбелязано тържествено откриването на втория етап от работите по комплекса. Цялостното реализиране на мемориала е резултат от активното съдействието на много хора съпричастни на идеята, кметството на с. Житен, община Ген. Тошево, добричката областна управа и др. Недалеч от мемориала се намира църквата „Св. св. Кирил и Методий“ с реставрирана камбанария и вътрешен интериор. Сравнително новото читалище „Христо Ботев“ до самата мемориалната градина, с голям салон и отдел с музейна сбирка, превръщат комплекса „Неовършаният харман“ в привлекателно място за посещение, за преклонение пред героите-мъченици, а също и в място за посещение с исторически характер, което биха могли да предложат на клиентите си туроператорите.

 

Мемориалният комплекс, в центъра на който е монументът на Майка Добруджа, е носител на силни послания: да помним историята си; да поддържаме жива паметта за невинните жертви на войната – мирно население; да поддържаме връзката между поколенията; младите да се възпитават в признателност и уважение към родовите корени; отстояване на „заплахата от историческата амнезия и загуба на идентичност….“(Р.Р.)*и на правото „да знаем, да помним историята си – така, както ни учеше Паисий…(Г.П.)*. Този мемориал е единдълбок поклон пред светлата памет на героите – мъченици на Добруджа!

*Съкращенията РР и ГП са имената на президента Румен Радев и бившия президент–Георги Първанов.

Във връзка с десетгодишнината от откриването на мемориала в с.Житен, Фондация „Вигория“ удостои инж. Гено Генов с Почетен плакет „Златна детелина“ – 2019, в област Култураза неговото високо родолюбие, за отговорността и огромната организаторска дейност по събиране на финансовите средства и при реализиране на строителните етапи на Мемориалния комплекс „Неовършаният харман“ в памет на добруджанци, жертви на румънските репресии през 1916-1918 г.; за примера и посланията към младите поколения за поддържане на родовата памет и краеведско отношение към родното огнище; за проявения висок дух, характерен за трудолюбивите добруджанци, съхранили обичаи, традиции и родови корени“.

Мария Добрева

ОТКАРАНИТЕ

ОТКАРАНИТЕ

На моя дядо
Георги Георгиев Балабанов,
намушкан на моста на р. Черна вода

ОТКАРАНИТЕ

Мои деди-мъченици, дочувам тропот на коне, плач на жени и деца, в ония
страшни и паметни 15 и 16 август на 1916 г. Над родния ни край Добруджа, опозорена
и опустошена,с опразнени хамбари и обори екнат и се извиват писъци на дребни
дечица, прегърнали силно своите бащи за последно. Съпруги и любими падат на колене
и молитвено шептят: „Господи, нямат ли край мъките ни, защо, защо пак е тази тежка
орисия”.
Вдигам взор и виждам в далечината как потръпват от маранята оставените
неовършани хармани, как гарвани прелитат и кълват оскъдното зърно.
В центъра на всички селища обградени от войска проехтяват най-тъжните слова,
по-страшни от куршумите във войната. От всяко село да тръгнат в керван от 40 до 60
мъже с каруци натоварени с пшеница за Силистра – най-умните, най-интелигентните,
тези които движат живота и прогреса на селата – българи, турци, арменци. Някъде не са
пощадени жените и децата.
Злокобна заповед и колоната тръгва по пътя на вечното безсмъртие.
Извисява се тъжна песен и вместо бистри, текат кървави сълзи. Сълзи, които
няма да изсъхнат почти 100 години. И този път ще бъде за много от тях последен.
Затова от гърдите на всички се повдига тежка мъка, последен тъжен поглед, а след него
шлепове по Дунава, мизерия, мъки, нечуван геноцид.
Мои деди,
Прекланям се пред Вашето безсмъртие, оставили имената си на българския героичен
небосклон и показали на всички поколения, как трябва да се отстоява честа, все за нея –
милата ни и изстрадала България.
Каква сила са имали, каква воля, ония старци, чиито синове гниеха в землянките
на Молдова впрегнати вместо животни да влачат ралата, а жените – каруците със
снопи.
Мои деди,
Нека всичи, които спираме пред белите мраморни плочи и обелиски с вдълбаните в тях
Ваши имена и днес, и утре, и завинаги ще помним колко скъп е мирът и че той е
пареща и изгаряща болка, изписана с кръв от Вас.
Днес отправям тези думи, не за вражда между народите,а като тъжен словослов
и поука от историята. Защото той, Мирът е най-висшата добродетел в човешкото
съзнание.
Затова Ви възпявам, прекланям се винаги пред Вас свети, свети мъченици!

Георги Балабанов