Browsed by
Автор: admin

ЖИВА ПАМЕТ

ЖИВА ПАМЕТ

ДЕСЕТ ГОДИНИ

 ОТ ОТКРИВАНЕТО НА ПЪРВИЯ ЕТАП ОТ СТРОИТЕЛСТВОТО НА

МЕМОРИАЛНАТА ГРАДИНА „НЕОВЪРШАНИЯТ ХАРМАН“В с.ЖИТЕН

ОБЩИНА ГЕН.ТОШЕВО

ЖИВА ПАМЕТ

Изминаха над сто години от края на Първата световна война и освобождаването на малкото оцеляло от заточението мирно население от Добруджа, но жертвите от  румънските репресии няма да бъдат забравени. Поставените паметни плочи и създадените мемориални комплекси в различни селища на Южна Добруджа изразяват почитта към невинните жертви на войната – мирно население, от признателните поколения. Сред тях ярко се откроява Мемориалната градина „Неовършаният харман“ в с. Житен. Председателят на Инициативния комитет за създаването ѝ, инж. Гено Генов, е силен пример за родолюбие и всеотдайност. Той влага много труд, ентусиазъм, творчество и инициативност, за да се достигне до днешния вид на Мемориалната градина. Силни моменти в цялостния интериор на комплекса са няколко и се отличават с ярко дизайнерско решение:

– Паметникът на Майка Добруджа, дело на скулптура Петър Петров, е внушителен със своите размери и изпълнение, както като материал – бял камък, така и като замисъл – приседналата след изнурителен труд (със сърп в ръка) майка, с израз на страдание по откараните си чеда;

– Стилизираният параклис, изработен от неръждаема стомана, на чийто връх ярко блести на слънцето златния житен клас, символ на Добруджа;

– Постаментите на трите паметни плочи с имената на 66 жители на село Житен, откарани през 1916 г. са сполучливо стилизирани плугове и напомнят за земеделския поминък на населението в района и предстоящата есенна оран, за която липсват стопаните.

– Като декор от едната страна на Мемориалната градина служат постаментите, където са поставени имената на всички селища от Северна и Южна Добруджа, откъдето са били откараните. 

– Декоративните плочи в жълтозлатист цвят с релефни класове, които покриват част от прекрасно оформената площ между алеите, оставят силно усещане за харман. Именно в харманно време, средата на август, е началото на това трагично събитие – откарването.

 

Идеята за създаване на този мемориален комплекс се представя през 2007 г. от инж. Гено Генов. Започва събирането на средства, първите копки, и на 3 ноември 2009 г. е проведено тържественото откриване на първия етап от строителството. През годините комплексът се разширява. На 20 септември 2016 г. е отбелязано тържествено откриването на втория етап от работите по комплекса. Цялостното реализиране на мемориала е резултат от активното съдействието на много хора съпричастни на идеята, кметството на с. Житен, община Ген. Тошево, добричката областна управа и др. Недалеч от мемориала се намира църквата „Св. св. Кирил и Методий“ с реставрирана камбанария и вътрешен интериор. Сравнително новото читалище „Христо Ботев“ до самата мемориалната градина, с голям салон и отдел с музейна сбирка, превръщат комплекса „Неовършаният харман“ в привлекателно място за посещение, за преклонение пред героите-мъченици, а също и в място за посещение с исторически характер, което биха могли да предложат на клиентите си туроператорите. 

 

Мемориалният комплекс, в центъра на който е монументът на Майка Добруджа, е носител на силни послания: да помним историята си; да поддържаме жива паметта за невинните жертви на войната – мирно население; да поддържаме връзката между поколенията; младите да се възпитават в признателност и уважение към родовите корени; отстояване на „заплахата от историческата амнезия и загуба на идентичност….“(Р.Р.)* и на правото „да знаем, да помним историята си – така, както ни учеше Паисий…(Г.П.)*. Този мемориал е един дълбок поклон пред светлата памет на героите – мъченици на Добруджа!

*Съкращенията РР и ГП са имената на президента Румен Радев и бившия президент–Георги Първанов.

Във връзка с десетгодишнината от откриването на мемориала в с.Житен, Фондация „Вигория“ удостои инж. Гено Генов с Почетен плакет „Златна детелина“ – 2019, в област Култура за неговото високо родолюбие, за отговорността и огромната организаторска дейност по събиране на финансовите средства и при реализиране на строителните етапи на Мемориалния комплекс „Неовършаният харман“ в памет на добруджанци, жертви на румънските репресии през 1916-1918 г.; за примера и посланията към младите поколения за поддържане на родовата памет и краеведско отношение към родното огнище; за проявения висок дух, характерен за трудолюбивите добруджанци, съхранили обичаи, традиции и родови корени“. 

Мария Добрева

ОТКАРАНИТЕ

ОТКАРАНИТЕ

На моя дядо
Георги Георгиев Балабанов,
намушкан на моста на р. Черна вода

ОТКАРАНИТЕ

Мои деди-мъченици, дочувам тропот на коне, плач на жени и деца, в ония
страшни и паметни 15 и 16 август на 1916 г. Над родния ни край Добруджа, опозорена
и опустошена,с опразнени хамбари и обори екнат и се извиват писъци на дребни
дечица, прегърнали силно своите бащи за последно. Съпруги и любими падат на колене
и молитвено шептят: „Господи, нямат ли край мъките ни, защо, защо пак е тази тежка
орисия”.
Вдигам взор и виждам в далечината как потръпват от маранята оставените
неовършани хармани, как гарвани прелитат и кълват оскъдното зърно.
В центъра на всички селища обградени от войска проехтяват най-тъжните слова,
по-страшни от куршумите във войната. От всяко село да тръгнат в керван от 40 до 60
мъже с каруци натоварени с пшеница за Силистра – най-умните, най-интелигентните,
тези които движат живота и прогреса на селата – българи, турци, арменци. Някъде не са
пощадени жените и децата.
Злокобна заповед и колоната тръгва по пътя на вечното безсмъртие.
Извисява се тъжна песен и вместо бистри, текат кървави сълзи. Сълзи, които
няма да изсъхнат почти 100 години. И този път ще бъде за много от тях последен.
Затова от гърдите на всички се повдига тежка мъка, последен тъжен поглед, а след него
шлепове по Дунава, мизерия, мъки, нечуван геноцид.
Мои деди,
Прекланям се пред Вашето безсмъртие, оставили имената си на българския героичен
небосклон и показали на всички поколения, как трябва да се отстоява честа, все за нея –
милата ни и изстрадала България.
Каква сила са имали, каква воля, ония старци, чиито синове гниеха в землянките
на Молдова впрегнати вместо животни да влачат ралата, а жените – каруците със
снопи.
Мои деди,
Нека всичи, които спираме пред белите мраморни плочи и обелиски с вдълбаните в тях
Ваши имена и днес, и утре, и завинаги ще помним колко скъп е мирът и че той е
пареща и изгаряща болка, изписана с кръв от Вас.
Днес отправям тези думи, не за вражда между народите,а като тъжен словослов
и поука от историята. Защото той, Мирът е най-висшата добродетел в човешкото
съзнание.
Затова Ви възпявам, прекланям се винаги пред Вас свети, свети мъченици!

Георги Балабанов