България – ти наша майка свята,
кървави сълзи за тях проля,
за мъчениците на свободата,
на многострадална Добруджа.

Скъпи читателю,искам да те докосна до жестоката трагедия на 40 000
мъже,жени и деца-българи,добруджанци отвлечени в плен от румънските
власти.
През 1916 г. начало 15 август румънските власти откарват в
концентрационни лагери в Молдова около 40 000 будни мъже и жени от
всички възрасти, подложени на жесток геноцид,от който оцеляват около една
трета.
Според официални данни,получени в дирекцията на полицията на
Румъния,само в северната област са интернирани отначало 27544 души от
които 12878 българи, а останалите турци и арнаути 6000 добруджански
селяни с каруци с жито,конфискувани от румънските власти.После докарват
от затворите в Яш и Дорохой и други 3800 души, между които 200 българи, а
останалите са турци,евреи,немци, австрийци и маджари.Обявени са 2000
българи за избягали, но те всъщност са избити.
И тук може би ще се запиташ уважаеми читателю:“Защо е забулена в
мъглата на времето и историята тази трагедия,това унищожение на хиляди
достойни българи?Защо по такъв жесток начин румънските власти са
изпепелили цвета на Златна Добруджа“?Въпросите напират, а отговорите
тънат в гробно мълчание.Може би заради добросъседските ни отношения с
Румъния,които държим да не развалим?
Случилото се не трябва да забравяме!Да не забравяме хилядите
жертви, които тънат в неизвестност и забвение,оставили живота си в
Молдова-Румъния,избити и унищожени по най-дивашки начин,разпиляни
без гроб и помен.
Те нямат нито паметник,нито признание .Това ли заслужиха те-хората
жертви на историята и забравени от нея?Докога ние техните потомци трябва

мълчаливо да носим техните тежки, кървави кръстове, като паметници в
душите и сърцата си.
Гордеем се и никога не трябва да мълчим,а да бием постоянно и
тревожно камбаната на съвестта,за да напомняме за всички тях,скъпите ни
чеда,които по кървавата бразда на времето,написаха със златни букви
историята на свободна Добруджа!
Да помним и тачим паметта на хилядите мъченици на
Добруджа,жертва на румънските репресии в Молдова през времето на 1916-
1918 г.
Истината трябва да се знае,България трябва да помни своите свидни
чеда, отдали живота си за свободата на България!

Радостин Мирков- автор на книгата „Кървавата бразда на Добруджа“